Summary 2010

В края на годината всеки си прави някаква равносметка за изминалите дни. Това смятам да бъде темата на този пост. Защото 2010 беше една невероятна година, най-хубавата ми до сега. Но, нека видим фактологията преди да съм я забравил.

Януари - започна с TEDxBG, първата подобна конференция в България. Беше интересно, но трябваше бързо да се изнасяме защото възлюбената ми беше бременна в 8 месец и не издържаше дълго на едно място.
Месецът завърши с нашата сватба - на 21.01.2010 двамата кума (да, двама мъже - Ники и Жоро) ни взеха от нас и отидохме да подпишем в район Студентски. Бяхме само 4-мата (и разбира се малкия в корема на майка си). Имаше си всичко - музика, реч, коронки, халки, шампанско. Само родата и приятелите липсваха. За сметка на това - последните бяха поканени (в много тесен кръг) в руския ресторант Москва. Позабавлявахме се тихо и спокойно, точно както искахме.

Февруари - чакането за появата на бебчо беше ежедневие. Ха днес, ха утре и така до вечерта на 18-ти срещу 19-и. Нетипично, тази вечер любимата излезе с мен да изведем кучето. След като си легнахме тя не можеше да заспи и каза, че има контракции (което за нея си беше нормално, тя ги имаше от 7-я месец още). Започнахме да ги засичаме, бяха през около 8 минути. Пуснахме си радио от телефона и и знаехме, че може би моментът настъпва. След няколко разговора с гинеколога, в 1 часът отидохме в болница Вита. Ще спестя всички подробности, само мога да кажа, че през цялото време бях до нея и това беше невероятно изживяване. Бебчо се роди в 6:02 на 19-ти и беше едно много голямо (4кг и 54см) и красиво момче. Кръстихме го Виктор. На следващият ден (20.02) бях на изпит по английски език - IELTS, който ни трябваше за визите за Австралия. Резултатът ме удовлетворяваше.
Следващите 15 дни бях в отпуск по бащинство и успях да прочета 2 книги - защото Ани и майка ми се оправяха добре с бебчо.
През Март Ани се яви на изпит по английски и го взе с много добър резултат.
Следващите няколко месеца преминаха в грижи за малчо и ходене на работа.
През май месец се преместих в друг тим, където трябваше да уча Silverlight & WPF. Много интересни технологии, научих много нови неща.
На 1-ви Май, денят на труда, кръстихме Виктор в Кремиковския манастир, който е много красив. Той доста порева в църквата, но после всички се снимаха с него, горкия беше много изтощен.
Това беше и месецът, в който кандидатствахме за виза. Беше уникален късмет - една вечер се прибрах от работа, сложихме бебчо да спи, взех си душ и нещо ме подтикна да пусна апликейшъна за виза. Оказа се, че на следващият ден прекратиха приемането на документи поради настъпването на края на тяхната финансова година. Щяха да минат месеци преди отново да започнат да приемат документи...
Средата на месеца, тримцата отидохме на остров Тасос. С колата до Керамути и оттам с ферибот до изумрудения остров. Наистина беше много красиво и си изкарахме супер.
Лятото ходихме на море - едно хотелче на плажа между Равда и Несебър. Събрахме се голяма компания, беше весело. Спираше тока, поразболях се, имаше наводнение, бебчо за първи път падна от леглото. Добре, че едната баба беше с нас да го гледа.
Имаше раздвижване за визите - бяха звъняли в офиса да питат дали работя там. След утвърдителния отговор останалото беше лесно - минахме за половин ден през Вита за медицински изследвания, които бяха пратени до Сидни.
На 19 Август, малчо направи 6 месеца. Няма да забравя тази дата и заради друго - получихме визи. Само след 3 месеца, това си беше направо рекорд и не го бяхме очаквали. Бяхме много щастливи ... е, и малко объркани и изненадани. Вече си бяхме избрали град - Бризбън. Дори се запознах онлайн с няколко големи българи от там, които даже ни предложиха подслон, докато си намерим квартира.
Още тогава знаех, че искам да питам шефовете дали няма да отворим офис в Австралия, защото много харесвам фирмата, в която работя и искам да продължа да го правя. И така подхвърлих един ден на единия шеф идеята, след това седнахме и по-подробно разговаряхме и за щастие се оказа, че искат да отворим офис в Австралия - в Сидни. Направих едно обстойно проучване на града и ми хареса. Вярно, по-голям е (4.5 млн) от Бризбън (2 млн), но пък изглежда супер и хората много си го харесват. Та така - ще ходим в Сидни.
Решихме да извадим туристически визи за бабите - след 1 месец чакане - успяхме да извадим на моята майка. Надявам се скоро да успеем и за майката на Ани.
Края на септември отидохме до Милано с малчо и приятели. По един ден бяхме и в Парма и Торино. Беше много хубаво. Навърших 30 години.
На 22.10.2010 кумувахме на подписването на Марто и Ива. Бяхме много щастливи за гласуваното ни доверие. Ние сме си много близки с тях и ще ни липсват.
На 30 Декември купихме билети - на 24.02 летим за Истанбул с Пегасус, спим в WOW Istanbul hotel и на другия ден с Етихад летим за Абу Даби (4.5 часа) и от там за Сидни (14 часа).

Дано не съм забравил нещо важно. Но и това не е малко за да отчетем 2010 като една много интересна и хубава година. Надявам се и 2011 да е поне толкова успешна, но най-важното е да сме живи и здрави.