За втори пореден път рожден ден в чужбина. Този път Италия. Много работа ми се насъбра преди да заминем и нямах никаква предварителна настройка. Гуци организира почти всичко сама. Изчете доста форуми, събра доста информация къде да се ходи и с какво. За мен оставаше лесната част.
Ранен полет, сряда сутрин. Скенера на летището засича хладно оръжие в ръчния ми багаж - викторинокса от Мтел - конфискуват ми го. Смятах да си режа луканката с него. По невнимание го забравих там. Не съм до прозореца и си чета рийдъра - разказ на П.Г.Уудхаус - Стрихнин в супата - много добър. Приспива ми се точно преди да кацнем. Слизаме в Рим, лесно намираме влака, който ни откарва точно на нашата спирка - огромната Термини стейшън. Хостела/хотела е наблизо - оставяме багажа в обща стая докато стане 15ч. Взимам нетбука и Сонито с мен (не вярвам на сигурността на общите стаи) и тръгваме на първата си разходка. С метрото на една спирка е площад Република. Навлизаме бавно и неуверено, към нас се запътва приятно усмихнат арабин с рози в ръце. Отива директно към Ани и й дава няколко рози, прави комплименти, дори ни снима на фона на фонтаните. Благодарим и тръгваме, на мен ми е неудобно и му викам - "защо ги давате тези рози фор фри?". Грешен въпрос, мой човек. Онзи ми вика "something small" да му дадем. Широка, подкупваща усмивка, вече сме зарибени, няма връщане назад - даваме му 3 евро с още по-грешния въпрос "Is it enough?!", което естествено запалва алчните му страсти и слагайки още 3 рози в ръцете на Ани казва - "а литъл мор" ..., както и да е, 8 евро за 7 рози не е чак такава набутвация, нали?
Поне разбрахме, че трябва да бъдем внимателни и следващите дни доста сериозно откланяхме всякакви подобни предложения за чанти, цветя, фотоси, гривни и какво ли още не.
Първи досег с италианското капучино насред площада. Нотинг спешъл. Разходка и до река Тибър.
Ден втори - Колизеумът. Две спирки с метрото, голяма опашка на входа. Присъединяваме се към група, която срещу допълнителните 8 евро на човек (първо беше 10, но бързо ни направиха отстъпка като казахме, че ще помислим), минаваме по тънката лайсна и изпреварваме другите. Получаваме и гид. Говори на микрофон, като си е затъкнал една тонколонка в гащите, така че да го чуваме. Чуваме го, но много не му разбираме. Поне влязохме без да чакаме на опашката.
Колизеумът е ... "мамата си джаз", както се казваше в един виц. Навън агитка на ЦСКА пита високо "Кой сега е номер едно?", а друга агитка отвътре отговаря - "ЦСКА е номер едно". Дори и пупенцата от Моята ТВ Сватба засякохме с червени шалчета.
Краката и кръста вече болят. Защо като щъкам из планината това не се случва, не знам. Вечерта търсим в квартала заведения с ТВ за да гледам мачовете на Левски и ЦСКА - с Лацио и Рома, но уви няма. В хотела има ТВ, но точно този канал беше платен по това време. Извън мача си е безплатна програмата, но за мача на ЦСКА - нее. Дори си платих за интернет, да го гледам по айпи тиви, но излезе едно малко съобщенийце, че от този ай пи адрес не мога да гледам онлайн. Не били партньори. Шит. На сайта пишеше, че уифито в хотела е безплатно, но не е - 1 евро за 30 мин. Исках да дам 5 евро, само и само да гледам ЦСКА (а съм левскар по принцип), но и това не се получи.
Още нещо, което не говори добре за хотела - пишеше, че имат специален подарък за рожденици - като се регистрирах леко вметнах, че имам рожден ден и казаха - да, ще измислим нещо. Познайте дали измислиха?!
Ден 3 - Ватикана.
Рожденият ми ден. Ватиката. Площада пред него всъщност. Такава голяма опашка за влизане не бях виждал ..., точеше се като родопска баница преди празник. Тук цената за бързо влизане беше около 39 евро на човек, решихме да пропуснем. Седим и снимаме. Мамата си джаз. Разхождаме се край близкият замък и слушаме саксофонист в парка. Млад татко танцува с момиченцето си пред музиканта. Изглеждат щастливо семейство.
Тук се сещам за кафето ... о кафето, толкова късо, толкова ароматно, толкова вкусно ..., няма такова кафе.
А сирените (на колите със специален статут) са навсякъде и по всяко време.
Лазяня, тортелини, равиоли, фетучини (така ли се пишеше), пици. Безвкусни пици, с малко плънка. Но домашно направените пасти са превъзходни.
4 Ден - Неапол .
С влака, за 2 часа. Малко премеждия с транспорта там - имат си и метро, и влакове под земята. Трудно е да ги различиш. Там спирка Везувий не означава мястото Везувий, за разлика от Рим, където спирка Колизеум е точно на Колизеума. Добре, че малките италианчета знаят английски, та ни упътваха с дружни усилия.
Морето, слънцето, четирите сватби, бутането на ролс ройса с булката, шопинга по центъра (дам, имат си евтините магазини за дрехи и там). Едната продавачка припознава Ани - мисля я за една от звездите на Неапол - Карина. Говори и доста неща, докато накрая не разбира, че това не е Карина. На гарата друга млада жена й се усмихва продължително.
Страхотни пици в Неапол, като българските.
Няколко големи замъка, печена царевица, черен лабрадор.
5 Ден - малкият павиран площад с църквата и фонтаните. Тесните улици, претъпкани с хора и заведения. Католическата църква. Вкусно меню и най-сетне работещо уифи. Време е да се ъпдейтне статуса във фейсбук, докато изстине горещата домашна лазаня.
На края пиаца Венеция - катерим се по стълбите, за да видим Рим отвисоко. Слънцето тъкмо залязва. Пътя до Колизеума е затворен за коли, пълно е с народ. След малко Колизеумът светва. Красиво е, космополитно.
Снимаме разни двойки, после и те ни снимат. Наближава краят на това пътуване.
Ден последен - ставаме навреме за да хванем Леонардо Експрес до летището. Проверяваме коловоза, сядаме в последното купе. Чакаме. 10 минути. 20 минути. Притеснени сме - малко време остава до полета. Оказва се, че има 2 влака в този коловоз - ние сме в задния. Стигаме 30 мин. преди да излети самолета - късно е, уизеър вече са затворили гишето. Идва ми да ударя някой италианец, лекинко със 10000 нютон метра. Колкото да разбере, че не съм се накефил на начина на организацията на влаковете им. Ал Италия ми предлагат билет за 310 евро на човек. Търсим България Еър - намираме ги - 114 евро. Накрая се оказва, че всички летяхме със самолета на Хемус Еър. Сандвич и бира в самолета. На летището ни поканва таксиджия. Качваме се, "- Младост 1", "- Ей, аз три часа чакам за една младост ли?"
Разправия ..., няма оправия. България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар