Малко факти за живота в Сидни, Австралия

Вече 2 месеца живеем в Сидни и реших да напиша някои от нещата, които ми се струват интересни и различни за да не ги приема за даденост и да ги забравя.

• Автобусите от градския транспорт - всички пътници се качват от предната врата и си дупчат билетчетата до шофьора. Той продава билети, на този който няма. Има си касов апарат и действат съвсем спокойно, не знам как успяват да се движат по график. Не спират на всяка спирка по пътя - ако си вътре и искаш да слезеш трябва да натиснеш бутон, ако си навън - махаш с ръка, както при маршрутките в БГ. Има някои видове автобуси, които са само предплатени и не можеш да се качиш без билет. В такъв случай на спирката има адресите на най-близките магазини, които продават билети. Първите няколко седалки са специално направени за хора с колички (инвалидни или детски) и почти винаги са празни. Веднъж се качихме с нашата количка и там бяха седнали някакви хора - като ни видяха се избиха да стават и да ни направят място. 
• Работното време на магазините - почти всички магазини затварят рано, към 5ч. вечерта. Например до нас има един огромен мол и като стане 5ч. и всичко затваря. Изключение е четвъртък - тогава всичко работи до 9ч поне. Защо ли? Защото тук дават заплатите на всеки две седмици, и то в четвъртък (в сряда ги пращат, а в четвъртък вече са по сметките на хората). Така че, всеки излиза вечерта и харчи яко, австралийците не са много спестовни според всеобщото мнение тук. 

(следва продължение)

Първи стъпки в Сидни, Австралия

Пътуването
От Истанбул с Etihad Airways до Абу Даби - 4.5 часа. Не се усещат, особено ако знаеш, че след това те очаква 14-часов полет. Бебока заспа навреме върху нас и всичко беше точно. Парче (по-скоро хапка) баклава на летище Ататюрк - 3 евро. Вярно, вкусни са, ама са много малки бее.
В Абу Даби е жега и влага, въпреки, че е 9ч. вечерта. На летището можеш да видиш всякакви раси и цветове: новозеландец с чорапи и джапанки, ние с полузимни дрехи, на по няколко ката, бели мъже облечени в дълги манти и шапки. Точно един такъв мъж дойде и ни каза да изпреварим опашката, защото сме с бебе, много мило. Настаняването в самолета за Сидни беше предизвикателство. Бяха намерили само едно хубаво място (на първи ред, широко, с възможност да закачиш бебока в люлка) за Ани. Отне му известно време да ни настани хем на хубаво място, хем да сме заедно. Самолетът тръгна с 1 час закъснение. Доста е готин, особено бизнес класата изглеждаше супер. Има камера отдолу и напред и можеш да си гледаш облаците :)
Полетът е доста, 14.5 часа, но не е чак такава болка за умиране. Особено ако си млад човек. Имаше и няколко доста възрастни хора, всички издържаха.
Пистата е много интересно направена - от двете и страни има вода. Шофьорът, пакистанец с брада, който бяхме поръчали ни е чакал 1 час заради закъснението и впоследствие ни отряза главата ($140). Поне беше с ван и събрахме без проблем всичкия багаж плюс количката. Бебчо беше в кошче за бебета. Всички шофьори тук са облечени официално - с бели ризки и панталони, пушенето в колата е забранено, както може би се досещате.
Временния апартамент, който бяхме наели предварително се оказа в китайско-корейски квартал (може и да е само корейски не знам). На другия ден се видяхме с две български семейства - Иван и Силвия и Иво и Краси. Засипаха ни с полезна информация, въобще много ни помагат. Снабдихме се с мобилен интернет от Водафон ($50 за 4ГБ трафик).
На следващият ден слязохме до ситито за да си вземем дебитните карти и да активираме банковата си сметка. Изключително добро обслужване от служителите на Commonwealth Bank of Australia. Направо съм очарован как винаги са благоразположени и искат да помогнат. Това го забелязвам навсякъде тук - просто customer service е на супер високо ниво.
В Сидни е скъпо. Ама много. В хипермаркетът до нас един хляб струваше $5, българско сирене $20. Имаше и неща на нормални цени, но са доста малко. За това Ани набързо омеси един страхотен хляб и оправи работата. След това си взехме предплатени СИМ карти на Водафон. За $30 на месец получаваш 2 часа разговори с Водафон, над 1 час разговори към други оператори и 500МБ data трафик, което се оказва много важно. Защото тук без Google Maps & 3G си загубен. Имаме и GPS, но той се ъпдейтва твърде бавно, така че истината е смарт телефон с гугъл мапс и 3G.
Тук всички имат iPhone. Дори и чистачките в хотела. Като пътуваш с влака виждаш как хората или четат книги/вестници или браузват смарт телефоните си. Почти няма такива, които да седят и да блеят през прозореца, освен някои новодошли като нас. Обхват на телефоните има и под земята, та дори и интернет.
Ок, направихме най-важните неща - интернет, телефони, пари. Остава търсенето на квартира. Тук това става единствено през агенция. Огледи има 2 пъти седмично (обикновено сряда и събота) за по 20 минути. За това си избираш 3-4 адреса, които да са сравнително близо и търчиш от единия до другия. Конкуренцията е голяма - обикновено има по 10-20 човека за едно жилище. Цените също не падат по-долу. В северните квартали (по-хубавите) двустаен на хубаво място (което е 2 bedrooom + living room) започва от $480 на седмица. Както казах и конкуренцията не е малко (много имигранти, почти никакво строителство заради кризата напоследък) и за това ако си харесаш жилището си поискваш application form от агента. Отиваш си в къщи и го попълваш - имена, паспорти, къде работиш, колко пари взимаш, препоръки от предишен хазяин, препоръки от приятели, копия на платени сметки, т.н. Част от нещата нямаше как да ги осигурим, тъй като току що пристигаме в страната. Първите ни огледи бяха тотален fail. Първо изпуснахме един автобус, защото работел само с предварително купени билети, а ние нямахме. С такси стигнахме навреме за първия оглед, но се оказа, че го дават под наем, защото собственика умрял - казаха ни, че били задължени да ни го кажат това като информация. Веднага се отказахме от там. Следващите няколко огледа бяха в един квартал, който Ани определи като мъртвило, или като някой курорт - големи прави улици с къщички, но никакво движение, никакви магазини, все едно си на село. Не се хареса това на жените, депресирахме се всички. Едва на другия ден си харесахме едно апартаментче и подадохме документи. Беше четвъртък и зачахме. Никой не ни се обади, пак се отчаяхме. Оставаха още няколко дни преди да трябва да напуснем временната квартира за това в събота се разделихме - Ани на един оглед, аз на друг. След това двамата на още няколко. В неделя подавахме апликейшъни като луди. В понеделник на път за един друг оглед ни се обадиха и ни казаха, че са ни одобрили, при това за апартамент, който наистина е харесал на Ани ... ура, голямо облекчение. Оставих си номера на кредитната карта за да си вземат депозит, че няма да се откажем в размер на 1-седмичен наем ($520). След няколко дни трябваше да се видим да подпишем договора и да вземем ключовете. След това ни се обадиха от още 2 места, че са ни одобрили, но и двете не бяха available now, така че ни беше лесно да ги откажем. Следващите два дни бях на Australi Sharepoint Conference v Hilton. Научих от опит, че има лимо-таксита, които взимат фиксирана сума за да те закарат до някъде. При мен беше 4км за $70 (е поне пренесохме доста кашони с брошури и тениски). Човек плаща за да трупа опит понякога.
Част от мебелите поръчахме от ИКЕА, взехме хубави неща на добри цени. С Ани ги сглобихме за ден и половина - кухненска маса с 4 стола, 5 мини масички, 2 спални, 1 двукрилен гардероб, 2 скрина. Като цяло, прав беше човекът, който каза, че трудното и скъпото започва с идването. Всъщност, не мога да кажа, че е кой знае колко трудно, оправя се човек стига да има желание и хъс, а ние българите обикновено ги имаме тези неща като сме в чужбина.
Много е странно това обратно движение, добре че на всяко кръстовище са направили знак на земята на къде да гледаш: LOOK > или < LOOK.
Ходихме и на барбекю с други българи по случай 3-ти март - събрахме се около 100-на човека. Ние се запознахме само с някои, но качествени :)
Много е странно и как всички шофьори чакат търпеливо да минеш, дори и да няма пешеходна, направо е супер приятно. Веднъж една бабка не ни изчака, но ни махна с ръка за извинение.
Има и много други неща за разказване, но се уморих.

До другия път

Истанбул - една крачка по-близо до Сидни

Пътят ни за Сидни минава през Истанбул. От тук са най-евтините билети за Австралия, така че не се поколебахме да пътуваме точно от тук. Pegasus предлагат евтини самолетни билети от София, така че натоварихме багажите, сбогувахме се с близките и след час кацнахме на Sabiha Goecen, което се намира в азиатската част на града. Предишния ден си поръчахме такси по интернет от Istanbul Airport Express. Хотелът ни се намира до другото летище - Ататюрк, цената за превоза е 65 евро, като включва наистина голяма кола от типа на Мерцедес Вито, за да може да побере големият ни багаж и детската количка. Шофьорът се оказа много симпатичен и добър човек, само дето не знаеше английски. Трафикът в Истанбул е уникален, много по-зле от София, всъщност имам предвид с много повече коли, с много бибиткане, засичане и т.н.
Проспах минаването през моста над босфора за съжаление. След час шофиране по магистрален път стигнахме хотела. Да не забравя да спомена за това как са направили магистралата си турците - три или четири ленти в едната посока. Между тях има две други ленти само за автобусите на градския транспорт. Които пък се движат в лявата лента :) Това е с цел да слизат пътниците в островчета между двете платна. Добре са го измислили, постоянно някакви рейсове ни задминаваха необезпокоявани. Хотелът също е много хубав (5 звезди по тяхната метрика) - WOW Istanbul Hotel. Има много голямо легло, кинг сайз и безплатен интернет. В момента на писането на това вече чакам утрото за да опитам от закуската ;)
Вечерята беше в съседния мол, който на пръв поглед е на 200 метра от хотела, но не може да се иде пеш до там, та за това с такси (но този път нормално) което излиза 10лв. На входа на мола те проверяват за оръжие както на летището. Когато таксито ни връщаше отново в хотела - забелязах, че и на него му правят проверка пред бариерата - идва един човек с един уред и минава с него под колата - предполагам сканира за бомба. Явно тук са вдигнали доста летвата със сигурността. Гледката от 10-ия етаж е готина, вижда се целия трафик наоколо.

В заключение - Истанбул е един много интересен град, който си заслужава да бъде опознат по-подробно.

Отваряне на банкова сметка в Австралия от България

Няколко банки в Австралия предлагат така наречената услуга Moving to Australia. Тя позволява да си отворите банкова сметка по интернет, да си вкарате пари в нея и когато отидете в офиса им (за Sydney е Martin Place 48) ще ви идентифицират и ще ви дадат готова дебитна карта, в която са парите, които сте си привели. Тези банки са CommonWealth, ANZ & NAB. Ние си избрахме първата, тя е една от най-големите и твърдят, че имат най-много банкомати в страната. Попълнихме формата, има възможност типът на акаунта да бъде joint, тоест управляван от двама души. Ние си направихме такъв, като си избрахме всеки един да има пълни права. Ден, два след като попълнихме онлайн заявката ни се обадиха от банката за да потвърдим имената и адреса си (по лична карта), за да го сравнят с попълнените данни и после като пристигнем. Бяха много учтиви и любезни. Малко след това ми пратиха мейл с информация за новооткритата сметка. Вече можехме да пращаме пари по нея :)
Пишеше, че може да ни удържат максимум $11 такса при получаването на парите.
След известно време реших да направя едно пробно изпращане на $1000 от сметката ми в ОББ. Попълних информацията и на въпроса на чия сметка ще са разходите избрах всички разходи за изпращача (т.е. ОББ сметката ми). Това се оказа грешка, защото ми взеха общо 95лв такси ?! Ходих до офиса им да ги питам защо е толкова голяма таксата, оказа се, че 60лв идвали от това, че съм избрал всички такси да са за тази сметка, останалите са 0.15% от сумата или 35лв минимум.
Та така, вече ще знам таксите да се разпределят между двете сметки. След 5-7 дни писах на моя агент в банката да ми потвърди дали са пристигнали парите - каза, че са там и ни чакат. Остават по-малко от 2 седмици до заминаването...

Summary 2010

В края на годината всеки си прави някаква равносметка за изминалите дни. Това смятам да бъде темата на този пост. Защото 2010 беше една невероятна година, най-хубавата ми до сега. Но, нека видим фактологията преди да съм я забравил.

Януари - започна с TEDxBG, първата подобна конференция в България. Беше интересно, но трябваше бързо да се изнасяме защото възлюбената ми беше бременна в 8 месец и не издържаше дълго на едно място.
Месецът завърши с нашата сватба - на 21.01.2010 двамата кума (да, двама мъже - Ники и Жоро) ни взеха от нас и отидохме да подпишем в район Студентски. Бяхме само 4-мата (и разбира се малкия в корема на майка си). Имаше си всичко - музика, реч, коронки, халки, шампанско. Само родата и приятелите липсваха. За сметка на това - последните бяха поканени (в много тесен кръг) в руския ресторант Москва. Позабавлявахме се тихо и спокойно, точно както искахме.

Февруари - чакането за появата на бебчо беше ежедневие. Ха днес, ха утре и така до вечерта на 18-ти срещу 19-и. Нетипично, тази вечер любимата излезе с мен да изведем кучето. След като си легнахме тя не можеше да заспи и каза, че има контракции (което за нея си беше нормално, тя ги имаше от 7-я месец още). Започнахме да ги засичаме, бяха през около 8 минути. Пуснахме си радио от телефона и и знаехме, че може би моментът настъпва. След няколко разговора с гинеколога, в 1 часът отидохме в болница Вита. Ще спестя всички подробности, само мога да кажа, че през цялото време бях до нея и това беше невероятно изживяване. Бебчо се роди в 6:02 на 19-ти и беше едно много голямо (4кг и 54см) и красиво момче. Кръстихме го Виктор. На следващият ден (20.02) бях на изпит по английски език - IELTS, който ни трябваше за визите за Австралия. Резултатът ме удовлетворяваше.
Следващите 15 дни бях в отпуск по бащинство и успях да прочета 2 книги - защото Ани и майка ми се оправяха добре с бебчо.
През Март Ани се яви на изпит по английски и го взе с много добър резултат.
Следващите няколко месеца преминаха в грижи за малчо и ходене на работа.
През май месец се преместих в друг тим, където трябваше да уча Silverlight & WPF. Много интересни технологии, научих много нови неща.
На 1-ви Май, денят на труда, кръстихме Виктор в Кремиковския манастир, който е много красив. Той доста порева в църквата, но после всички се снимаха с него, горкия беше много изтощен.
Това беше и месецът, в който кандидатствахме за виза. Беше уникален късмет - една вечер се прибрах от работа, сложихме бебчо да спи, взех си душ и нещо ме подтикна да пусна апликейшъна за виза. Оказа се, че на следващият ден прекратиха приемането на документи поради настъпването на края на тяхната финансова година. Щяха да минат месеци преди отново да започнат да приемат документи...
Средата на месеца, тримцата отидохме на остров Тасос. С колата до Керамути и оттам с ферибот до изумрудения остров. Наистина беше много красиво и си изкарахме супер.
Лятото ходихме на море - едно хотелче на плажа между Равда и Несебър. Събрахме се голяма компания, беше весело. Спираше тока, поразболях се, имаше наводнение, бебчо за първи път падна от леглото. Добре, че едната баба беше с нас да го гледа.
Имаше раздвижване за визите - бяха звъняли в офиса да питат дали работя там. След утвърдителния отговор останалото беше лесно - минахме за половин ден през Вита за медицински изследвания, които бяха пратени до Сидни.
На 19 Август, малчо направи 6 месеца. Няма да забравя тази дата и заради друго - получихме визи. Само след 3 месеца, това си беше направо рекорд и не го бяхме очаквали. Бяхме много щастливи ... е, и малко объркани и изненадани. Вече си бяхме избрали град - Бризбън. Дори се запознах онлайн с няколко големи българи от там, които даже ни предложиха подслон, докато си намерим квартира.
Още тогава знаех, че искам да питам шефовете дали няма да отворим офис в Австралия, защото много харесвам фирмата, в която работя и искам да продължа да го правя. И така подхвърлих един ден на единия шеф идеята, след това седнахме и по-подробно разговаряхме и за щастие се оказа, че искат да отворим офис в Австралия - в Сидни. Направих едно обстойно проучване на града и ми хареса. Вярно, по-голям е (4.5 млн) от Бризбън (2 млн), но пък изглежда супер и хората много си го харесват. Та така - ще ходим в Сидни.
Решихме да извадим туристически визи за бабите - след 1 месец чакане - успяхме да извадим на моята майка. Надявам се скоро да успеем и за майката на Ани.
Края на септември отидохме до Милано с малчо и приятели. По един ден бяхме и в Парма и Торино. Беше много хубаво. Навърших 30 години.
На 22.10.2010 кумувахме на подписването на Марто и Ива. Бяхме много щастливи за гласуваното ни доверие. Ние сме си много близки с тях и ще ни липсват.
На 30 Декември купихме билети - на 24.02 летим за Истанбул с Пегасус, спим в WOW Istanbul hotel и на другия ден с Етихад летим за Абу Даби (4.5 часа) и от там за Сидни (14 часа).

Дано не съм забравил нещо важно. Но и това не е малко за да отчетем 2010 като една много интересна и хубава година. Надявам се и 2011 да е поне толкова успешна, но най-важното е да сме живи и здрави.

Вечният град - Рим

За втори пореден път рожден ден в чужбина. Този път Италия. Много работа ми се насъбра преди да заминем и нямах никаква предварителна настройка. Гуци организира почти всичко сама. Изчете доста форуми, събра доста информация къде да се ходи и с какво. За мен оставаше лесната част.
Ранен полет, сряда сутрин. Скенера на летището засича хладно оръжие в ръчния ми багаж - викторинокса от Мтел - конфискуват ми го. Смятах да си режа луканката с него. По невнимание го забравих там. Не съм до прозореца и си чета рийдъра - разказ на П.Г.Уудхаус - Стрихнин в супата - много добър. Приспива ми се точно преди да кацнем. Слизаме в Рим, лесно намираме влака, който ни откарва точно на нашата спирка - огромната Термини стейшън. Хостела/хотела е наблизо - оставяме багажа в обща стая докато стане 15ч. Взимам нетбука и Сонито с мен (не вярвам на сигурността на общите стаи) и тръгваме на първата си разходка. С метрото на една спирка е площад Република. Навлизаме бавно и неуверено, към нас се запътва приятно усмихнат арабин с рози в ръце. Отива директно към Ани и й дава няколко рози, прави комплименти, дори ни снима на фона на фонтаните. Благодарим и тръгваме, на мен ми е неудобно и му викам - "защо ги давате тези рози фор фри?". Грешен въпрос, мой човек. Онзи ми вика "something small" да му дадем. Широка, подкупваща усмивка, вече сме зарибени, няма връщане назад - даваме му 3 евро с още по-грешния въпрос "Is it enough?!", което естествено запалва алчните му страсти и слагайки още 3 рози в ръцете на Ани казва - "а литъл мор" ..., както и да е, 8 евро за 7 рози не е чак такава набутвация, нали?
Поне разбрахме, че трябва да бъдем внимателни и следващите дни доста сериозно откланяхме всякакви подобни предложения за чанти, цветя, фотоси, гривни и какво ли още не.
Първи досег с италианското капучино насред площада. Нотинг спешъл. Разходка и до река Тибър.
Ден втори - Колизеумът. Две спирки с метрото, голяма опашка на входа. Присъединяваме се към група, която срещу допълнителните 8 евро на човек (първо беше 10, но бързо ни направиха отстъпка като казахме, че ще помислим), минаваме по тънката лайсна и изпреварваме другите. Получаваме и гид. Говори на микрофон, като си е затъкнал една тонколонка в гащите, така че да го чуваме. Чуваме го, но много не му разбираме. Поне влязохме без да чакаме на опашката.
Колизеумът е ... "мамата си джаз", както се казваше в един виц. Навън агитка на ЦСКА пита високо "Кой сега е номер едно?", а друга агитка отвътре отговаря - "ЦСКА е номер едно". Дори и пупенцата от Моята ТВ Сватба засякохме с червени шалчета.
Краката и кръста вече болят. Защо като щъкам из планината това не се случва, не знам. Вечерта търсим в квартала заведения с ТВ за да гледам мачовете на Левски и ЦСКА - с Лацио и Рома, но уви няма. В хотела има ТВ, но точно този канал беше платен по това време. Извън мача си е безплатна програмата, но за мача на ЦСКА - нее. Дори си платих за интернет, да го гледам по айпи тиви, но излезе едно малко съобщенийце, че от този ай пи адрес не мога да гледам онлайн. Не били партньори. Шит. На сайта пишеше, че уифито в хотела е безплатно, но не е - 1 евро за 30 мин. Исках да дам 5 евро, само и само да гледам ЦСКА (а съм левскар по принцип), но и това не се получи.
Още нещо, което не говори добре за хотела - пишеше, че имат специален подарък за рожденици - като се регистрирах леко вметнах, че имам рожден ден и казаха - да, ще измислим нещо. Познайте дали измислиха?!
Ден 3 - Ватикана.
Рожденият ми ден. Ватиката. Площада пред него всъщност. Такава голяма опашка за влизане не бях виждал ..., точеше се като родопска баница преди празник. Тук цената за бързо влизане беше около 39 евро на човек, решихме да пропуснем. Седим и снимаме. Мамата си джаз. Разхождаме се край близкият замък и слушаме саксофонист в парка. Млад татко танцува с момиченцето си пред музиканта. Изглеждат щастливо семейство.
Тук се сещам за кафето ... о кафето, толкова късо, толкова ароматно, толкова вкусно ..., няма такова кафе.
А сирените (на колите със специален статут) са навсякъде и по всяко време.
Лазяня, тортелини, равиоли, фетучини (така ли се пишеше), пици. Безвкусни пици, с малко плънка. Но домашно направените пасти са превъзходни.
4 Ден - Неапол .
С влака, за 2 часа. Малко премеждия с транспорта там - имат си и метро, и влакове под земята. Трудно е да ги различиш. Там спирка Везувий не означава мястото Везувий, за разлика от Рим, където спирка Колизеум е точно на Колизеума. Добре, че малките италианчета знаят английски, та ни упътваха с дружни усилия.
Морето, слънцето, четирите сватби, бутането на ролс ройса с булката, шопинга по центъра (дам, имат си евтините магазини за дрехи и там). Едната продавачка припознава Ани - мисля я за една от звездите на Неапол - Карина. Говори и доста неща, докато накрая не разбира, че това не е Карина. На гарата друга млада жена й се усмихва продължително.
Страхотни пици в Неапол, като българските.
Няколко големи замъка, печена царевица, черен лабрадор.
5 Ден - малкият павиран площад с църквата и фонтаните. Тесните улици, претъпкани с хора и заведения. Католическата църква. Вкусно меню и най-сетне работещо уифи. Време е да се ъпдейтне статуса във фейсбук, докато изстине горещата домашна лазаня.
На края пиаца Венеция - катерим се по стълбите, за да видим Рим отвисоко. Слънцето тъкмо залязва. Пътя до Колизеума е затворен за коли, пълно е с народ. След малко Колизеумът светва. Красиво е, космополитно.
Снимаме разни двойки, после и те ни снимат. Наближава краят на това пътуване.
Ден последен - ставаме навреме за да хванем Леонардо Експрес до летището. Проверяваме коловоза, сядаме в последното купе. Чакаме. 10 минути. 20 минути. Притеснени сме - малко време остава до полета. Оказва се, че има 2 влака в този коловоз - ние сме в задния. Стигаме 30 мин. преди да излети самолета - късно е, уизеър вече са затворили гишето. Идва ми да ударя някой италианец, лекинко със 10000 нютон метра. Колкото да разбере, че не съм се накефил на начина на организацията на влаковете им. Ал Италия ми предлагат билет за 310 евро на човек. Търсим България Еър - намираме ги - 114 евро. Накрая се оказва, че всички летяхме със самолета на Хемус Еър. Сандвич и бира в самолета. На летището ни поканва таксиджия. Качваме се, "- Младост 1", "- Ей, аз три часа чакам за една младост ли?"
Разправия ..., няма оправия. България.

I got certified again

After I passed the MS Exam 70-528 I started preparing for the next one - 70-536 (TS: Microsoft .NET Framework - Application Development Foundation). On June 23, 2009 I passed it with score 1000 out of 1000 :)

That makes me Microsoft Certified Technology Specialist



To see the shared transcript go to https://mcp.microsoft.com/authenticate/validatemcp.aspx
and use:
Transcript ID: 806124
Access Code: VeselinVasilev